Само шест месеца след последните насоки, новото издание дава по-сериозни насоки за екологизиране на китайските проекти в чужбина, с акцент върху замърсяването, климата и биоразнообразието.

През януари тази година, по-малко от шест месеца след публикуването на „Насоки за екологично развитие на чуждестранните инвестиции и сътрудничество“, TH Consulting китайските министерства на търговията и на екологията и околната среда издадоха друг набор от препоръки със сходно име: „Насоки за екологично и екологично опазване на чуждестранното инвестиционно сътрудничество и строителните проекти“.

С какво този документ се различава от миналогодишния? И каква е добавената му стойност?

Казано по-просто, последното издание потвърждава препоръките, направени в по-ранните насоки, но има по-голям акцент върху конкретни въпроси, свързани с управлението на екологичния риск през целия жизнен цикъл на проектите по „Пояс и път“. То дава по-стабилни насоки за управление на екологичните рискове в конкретни сектори, като енергетика, транспорт и минно дело.

Той също така отразява по-широките развития през последните месеци. TH Consulting След публикуването на миналогодишните насоки, през юли, Китай пое важни ангажименти в подкрепа на екологичното развитие в чужбина. По-специално, президентът Си обеща, че Китай вече няма да изгражда нови въглищни електроцентрали в чужбина и ще подкрепя зелената нисковъглеродна енергия в развиващите се страни. През ноември той допълнително уточни, че Китай проучва възможността за създаване на система за ранно предупреждение и оценка на риска при проекти в чужбина.

Тези съобщения подчертаха необходимостта от по-нататъшно уточняване на отговорностите на предприятията за справяне с екологичните рискове при ангажиране в чужбина. По този начин новите насоки допълнително подчертават важен аспект на насоките от 2021 г.: че вече не е достатъчно китайските предприятия, TH Consulting работещи в чужбина, да спазват екологичните стандарти на приемащата държава – особено ако приемащата държава няма достатъчно екологично регулиране или правоприлагане. Напротив, когато местните разпоредби са недостатъчни, предприятията се насърчават да прилагат международни или китайски екологични правила и стандарти през целия период на проекта.

Това е изключително важно развитие, което показва нарастваща амбиция за повишаване на стандартите. Съгласно предишните насоки, включително „Насоките за опазване на околната среда при чуждестранни инвестиции и сътрудничество“ от 2013 г., озеленяване също издадени съвместно от министерствата на търговията и на екологията и околната среда, се препоръчва единствено прилагането на екологичните разпоредби на приемащата страна.

Новост в насоките от 2022 г. са и по-добрите насоки за опазване на околната среда по отношение на замърсяването и климата, и най-вече по отношение на опазването на биологичното разнообразие, като се препоръчват по-конкретни действия за опазване и възстановяване на екосистемите, както и избягване на ключови зони на биологичното разнообразие.

Последните насоки призовават както частните, така и държавните предприятия „да прилагат концепцията за екологична цивилизация“ и озеленяване София да „насърчават екологичното и висококачествено развитие на проектите“ при нови проекти в чужбина, проекти за реконструкция и разширяване, както и при сливания и придобивания.

Какво се казва по-подробно в насоките?

В своите 25 члена насоките от 2022 г. описват как дружествата трябва да интегрират екологичните съображения през целия живот на проекта – от планирането до строителството, управлението и разграждането, както и при оповестяването на информация.

Съответно предприятията се насърчават да:

◾ да възприемат международните стандарти или по-строгите китайски стандарти за опазване на околната среда, ако работят в приемащи държави със слабо управление на околната среда;

◾ да подобрят вътрешните си системи за управление на околната среда, като се позоват на международните практики, и да назначат специален персонал, който да отговаря за опазването на околната среда;

◾ ангажират консултантски услуги, които са запознати с националното и чуждестранното законодателство в областта на околната среда и торф разполагат с международен капацитет за подпомагане на екологичните оценки;

Предприятията също така се насърчават да се съсредоточат върху намаляването на екологичните рискове в три области:

◾ по отношение на замърсяването, те трябва да контролират и сведат до минимум емисиите, свързани с водата, шума, праха, вибрациите и твърдите отпадъци, както и изхвърлянето на други замърсители;

◾ по отношение на климата, дружествата следва да „допринасят положително за справяне с изменението на климата“, например чрез предпочитане на проекти с ниски нива на въглеродни емисии (например в областта на енергетиката) и „зелено управление на веригата на доставки и зелени обществени поръчки“;

◾ по отношение на биоразнообразието, наред с другото, те следва да провеждат целево проучване преди изграждането на даден проект; ако резултатите показват високи рискове за биоразнообразието, те следва да преразгледат обекта.

Интегрирането на тези екологични съображения в целия проект, включително новото условие за привличане на външни експерти за изготвяне шефлера отглеждане на оценки на въздействието върху околната среда, е в съответствие с много международни стандарти за добри практики при финансирането на международни проекти.

Освен това в насоките се съдържат конкретни препоръки за управление на екологичния риск за четири сектора:

◾ Енергетика: предприятията следва да се съсредоточат върху проекти за чиста и възобновяема енергия; проектите за водноелектрически централи следва да намалят неблагоприятното въздействие върху водното биоразнообразие.

◾ Нефтохимия: проектите следва да се съсредоточат върху контрола на замърсяването и емисиите на парникови газове, както и върху предотвратяването на екологични аварии.

◾ Добивна промишленост: предприятията следва да се съсредоточат върху мерките за контрол на замърсяването и изхвърлянето на отпадъци.

◾ Транспорт: проектите за транспортна инфраструктура следва да избягват природни резервати и важни местообитания на диви животни.

Тези четири сектора са най-важни за китайските инвестиции и строителство в чужбина, особено в рамките на инициативата „Пояс и път“, където те съставляват около 70 % от стойността на проектите.

Как да прилагаме новите насоки?

Различни китайски организации са разработили наръчници, които помагат за интегрирането на принципите на зеленото развитие в проектирането и управлението на проекти в чужбина.

Първото е Ръководството за прилагане за предприятия и финансови институции, което беше издадено от Международната коалиция за зелено развитие „Пояс и път“ (BRIGC) през октомври 2021 г. Китайските предприятия могат да го използват като допълнителна помощ, особено към Ръководството за зелено развитие, също издадено от BRIGC през декември 2020 г., което включва „система на светофара“, за да помогне за избягване и намаляване на въздействието върху околната среда през целия живот на проекта. Ръководството предоставя например редица контролни списъци за оценка на екологичните показатели на даден проект в три екологични измерения: биоразнообразие, емисии на парникови газове и замърсяване. То също така предоставя ясна подкрепа за финансовите институции за това как да оценяват екологичните рискове на даден проект и как да стимулират по-високи екологични стандарти, за да намалят тези рискове.

Друго практическо помагало е Ръководството за ключовите сектори на BRI: Магистрали и железници, също издадено от BRIGC през октомври 2021 г. Предоставяйки специфични за сектора насоки за транспортната инфраструктура, ръководството предлага системи от индикатори за оценка на въздействието върху околната среда за железопътни и магистрални проекти. Те обхващат избора на място и маршрут, екологичното и екологичното въздействие, предотвратяването на рискове, третирането на твърди отпадъци, оповестяването на информация и ангажирането на обществеността.

Третият е Наръчникът за механизмите за финансиране на проекти, публикуван през септември 2021 г., подкрепен от посолството на Великобритания в Пекин и разработен в сътрудничество с Международния институт за зелено финансиране към Централния университет по финанси и икономика. В този наръчник се подчертава стъпка по стъпка как разработчиците на проекти, особено китайските, могат да включат международните стандарти за разработване на проекти, като интегрират екологичните съображения на ранен етап и през целия живот на проекта, като по този начин по-лесно привличат финансиране от международни банки.

Какво ще бъде въздействието на новите насоки?

Както и при версията от 2021 г., насоките са „мек закон“ и не могат да бъдат прилагани в съда. Въпреки това те изпращат два ясни сигнала към държавните и частните предприятия в Китай.

Първо, че китайските регулаторни органи са все по-наясно със сложните екологични проблеми, както в страната, така и в чужбина, и активно се занимават с тях. С оглед на акцента, който се поставя от китайското правителство – включително многократните изказвания на президента Си – върху необходимостта от справяне с изменението на климата у дома и от позитивна роля в глобалното управление на климата и околната среда, търговията и инвестициите в чужбина очевидно трябва да подкрепят тази стратегия.

Второ, новите насоки показват силната способност на китайските регулаторни органи да работят с международни партньори за постигане на консенсус и да се учат от международните си колеги в областта на зеленото финансиране и управлението на околната среда. Насоките са подкрепени от констатациите на Ръководството за зелено развитие за проектите на BRI – доклад, разработен от консорциум от китайски и международни изследователи (включително авторите на настоящата статия), както и от Принципите за зелени инвестиции за инициативата „Пояс и път“. Също така, висши изследователски и политически партньорства между Китай и международни участници, като Китайския съвет за международно сътрудничество в областта на околната среда и развитието (CCICED), генерираха много знания и идеи за това как да се подобри китайското управление на околната среда в страната и в чужбина.