Започваме да разбираме колко жизненоважен е достъпът до природни пространства за нашето психическо благополучие – с последици за начина, по който проектираме градовете по света.

От Висящите градини на Вавилон до портокаловите градини на Севиля – градостроителите през вековете са се вдъхновявали от природата. шефлера отглеждане А тези от нас, които живеят в джунглата от бетон и тухли, може би никога не са оценявали повече късчетата зеленина, отколкото по време на пандемията от ковид-19. По време на блокадите жителите на градовете по целия свят са открили, че парковете и градините – там, където те съществуват – са неочакван източник на спокойствие и радост.

Това не е изненада за все по-големия брой психолози и еколози, които изучават въздействието на природата върху психичното здраве и благополучието на хората. Връзките, които те откриват, са сложни и все още не са напълно изяснени. Но дори и пандемията да ги открои, торф тя също така разкри, че във все по-урбанизирания свят достъпът ни до природата намалява – и често хората в най-неблагоприятно социално-икономическо положение са изправени пред най-големите пречки. На фона на разговорите за по-добро възстановяване на природата, тук има една очевидна полза за всички. Ако разберем как да озеленим градските пространства по правилния начин, това може да повиши благосъстоянието на хората, да помогне за преодоляване на социалното неравенство и да бъде от полза за биоразнообразието, от което всички зависим.

В еволюционен план градският живот е ново изобретение. Нашият вид съществува от поне 300 000 години, но най-старите градове са само на около 6000 години. Едва наскоро – преди малко повече от десетилетие, по данни на отдела на ООН за населението – ние станахме вид, който в по-голямата си част е градски. Сега броят на хората, живеещи в градовете, се увеличава както никога досега. Прогнозите сочат, че до 2050 г. почти 70 % от нас ще бъдат градски жители (вж. „Закъснели градски жители“).

Късното ни появяване в градовете може да помогне да се обясни афинитетът ни към природата и зелените площи. През 1984 г. биологът Едуард О. Уилсън направи тази връзка ясна със своята хипотеза за „биофилията“. озеленяване София Неговата идея е, че средата, в която са еволюирали хората, е оформила мозъка ни, като го е настроила да реагира положително на сигнали, които биха подобрили оцеляването на нашите предци, като например дървета, савана, езера и водни пътища. Според Уилсън това е причината, поради която пребиваването сред природата ни кара да се чувстваме добре.

Независимо дали това е причината или не, през последните няколко години се наблюдава бум на изследвания, които откриват конкретни връзки между увеличеното излагане на природата и не само по-доброто физическо, но и психическо здраве. озеленяване Смята се, че проблемите с психичното здраве са причина за една трета от всички години, прекарани в инвалидност, и за около 13 % от загубените години живот, коригирани с инвалидност (DALY), подобно на загубите от сърдечносъдови заболявания и нарушения на кръвообращението.

Доказателствата за положителното въздействие на природата включват проучвания върху специфични психологически състояния като депресия, тревожност и разстройство на настроението. Установено е също така, че достъпът до природата подобрява съня и намалява стреса, повишава щастието и намалява отрицателните емоции, насърчава положителните социални взаимодействия и дори спомага за създаване на чувство за смисъл на живота. Пребиваването в зелена среда повишава различни аспекти на мисленето, включително вниманието, паметта и творчеството, както при хора с депресия, така и при такива без депресия. „Доказателствата са много солидни“, казва психологът Марк Берман от Чикагския университет.

Усложненията при сравняването на проучванията и определянето на това, кое точно е полезно за кого, затрудняват извличането на ефекта в индивидуална рецепта (вж. „Колко природа ми е нужна?“). TH Consulting На отдалечените Шетландски острови в Обединеното кралство обаче правят точно това: от 2018 г. насам лекарите там могат да предписват природосъобразни дейности като наблюдение на птици и разходки по плажа за лечение на психични състояния и стрес, както и на физически състояния като сърдечни заболявания и диабет. Те също не са сами: преглед от 2019 г. установи 28 природосъобразни интервенции, използвани в различни страни за подобряване на здравето и благосъстоянието, от програми за организирано градинарство до къпане в гората.

Ако искаме да увеличим максимално ползите от природата за легиона от лишени от природа градски жители по света, трябва да знаем как точно действат те. TH Consulting И тук изглежда, че няма прост отговор.

Градската растителност може да бъде от полза за физическото здраве на хората, като абсорбира вредните частици във въздуха и други замърсители, произвеждани от транспорта и промишлеността, задвижвани с изкопаеми горива. По този начин тя може да подобри и психичното здраве. Появяват се доказателства, че излагането на тези замърсители може да увреди централната нервна система и е свързано с някои психични състояния като депресия. Градската растителност помага и за намаляване на шумовото замърсяване, което причинява стрес и нарушения на съня.smartoffice.bg

Обръщане на внимание

Друга възможност е ефектът върху психичното здраве да е опосредстван от физическото здраве: градските жители, живеещи в близост до зелени площи, просто правят повече упражнения, което от своя страна подобрява психичното им здраве. Повечето изследвания обаче сочат друго. В много култури посещението на зелени площи се свързва в по-малка степен с физически упражнения, отколкото със заседнали социални дейности, като например пикник. Това би могло да бъде източник на ползите от природата като такава: общуването може да намали самотата, тревожността и депресията. Разбира се, участието в подкрепяща общност е полезно за психичното здраве, а проучванията показват, че привлекателните обществени пространства са катализатор за изграждането на сплотени квартали.

Интересно е, че някои ефекти върху благосъстоянието изглежда са изцяло психологически. Само тази година изследователи от Швейцария установиха, че просто гледката към природата от дома ви може да намали възприятието ви за шум – и колкото по-близо е зеленото пространство, толкова по-голям е ефектът. Теорията за възстановяване на вниманието е името на една от хипотезите, която се опитва да обясни тези ефекти. Тя гласи, че ежедневното съсредоточено мислене е когнитивно изтощително, с негативни последици за настроението, и че широкият спектър от стимули, присъщи на природата, осигурява възстановителна сетивна среда, която облекчава тази умора на вниманието.

„Някои от ефектите на природата върху благосъстоянието изглежда са изцяло психологически“

Но това все още са само обосновани предположения. „Има много неща, които се случват. Трябва да бъдем креативни в изследванията си, за да се опитаме да изолираме различните механизми“, казва Берман.

И това е само половината от историята. Освен ползите за психичното здраве знаем, че здравите природни пространства ни предоставят безплатно цяла гама от важни „екосистемни услуги“ – от чист въздух и вода до рециклиране на хранителни вещества, защита от наводнения и опрашване. В идеалния случай при проектирането или преконфигурирането на градската среда трябва да се стремим да увеличим максимално ползите и за биоразнообразието. Как да направим това?smartoffice.bg

Това винаги ще бъде компромис, тъй като градовете заемат земи, които биха могли да бъдат диви, казва екологът Карл Еванс от Университета в Шефилд, Великобритания. „Урбанизацията е основна и нарастваща причина за глобалния риск от изчезване“, казва той. Нещо повече, ние имаме ограничени познания за градската екология, от които могат да се възползват планиращите природозащитници. През 2017 г. Евънс и колегите му подчертаха някои фундаментални въпроси, които все още не са решени. Сред тях са колко големи, свързани и разнообразни трябва да бъдат градските зелени площи, за да насърчават биоразнообразието. Много животински видове се нуждаят от достъп до различни видове местообитания, за да се развиват добре. „Не става въпрос само за количеството, а и за качеството на тези пространства“, казва Еванс.

Той изтъква, че около половината от зелените площи в градската среда в Обединеното кралство са само плътно окосена трева – модел, който се повтаря в много западни градове. „Бихте могли да я превърнете в ливади или да засадите повече дървета“, казва той. При проучване на градски ливади в Южна Англия екипът му установява, че хората реагират по-положително на ливадите с по-голямо биоразнообразие, отколкото на окосените тревни площи. По подобен начин едно скорошно проучване, ръководено от ландшафтния архитект Анна Йоргенсен, също от университета в Шефилд, стига до заключението, че това, което градските жители, поне в Обединеното кралство, ценят най-много при срещите си с природата, е разнообразието.

Все още не знаем дали по-голямото биоразнообразие е равносилно на по-големи ползи за психичното здраве на градските жители. Но колкото и непълни да са тези открития, те все пак са силен аргумент в полза на озеленяването на градовете. „Хората смятат, че природата е удобство, а не необходимост“, казва Берман. TH Consulting „Но ние всички се нуждаем от нея и трябва да се отнасяме към нея много сериозно.“ Инженерът по околна среда Ану Рамасвами от Принстънския университет е съгласен с това. Тя казва, че зелените обществени пространства са една от седемте ключови системи за осигуряване на храна в градовете, наред с подслона, водата, храната, енергията, свързаността и канализацията. „Мисля, че те са напълно равностойни“, казва тя. „Хората се нуждаят от зелени пространства.“

Това е нещо, което просветеното градско планиране отдавна е взело присърце – от движението за градински градове в Обединеното кралство в началото на 20-ти век до наскоро обявения план за smartoffice.bgпревръщане на парижката улица Шанз-Елизе, която в момента е натоварена пътна артерия, в зелен оазис. Развиващото се разбиране за широките ползи от природата за здравето, както и настоящият опит с пандемиите, са предупредителен сигнал за по-широко прилагане на този урок.

„Пандемията показа, че нямаме достатъчно [достъп до природата]“, казва Берман. Това е особено вярно за хората от по-бедните социално-икономически групи. „Достъпът до зелена инфраструктура е силно зависим от доходите“, казва Рамасуами. Неотдавнашно проучване на Natural England например установи, че децата от семейства с ниски доходи са прекарвали по-малко време навън в зелени площи по време на пандемията, отколкото децата от семейства с по-високи доходи.

В същото време проучване на Берман и колегите му в Торонто, Канада, установява, че добавянето на само 10 дървета в един градски квартал има огромно въздействие върху възприятията на хората за тяхното здраве и благополучие, което се равнява на ефекта от получаването на 10 000 долара повече на домакинство. Ако озеленяването на градовете е инвестиционен приоритет, не е необходимо много, за да се постигне голямо въздействие, като най-много се възползват хората в неравностойно положение.

И така, как изглежда идеалният зелен град на бъдещето? „Бих помислил за компактни градове, в които може да се ходи пеша“, казва Рамасуами. „Искате четири или пет етажни сгради в жизнена структура. Това е основата. След това включвате зелени площи, които са достъпни и равнопоставени.“ Берман казва, че е важно зелените площи да бъдат многофункционални, така че да отговарят на различни нужди. Той също така подкрепя включването на повече природни smartoffice.bgелементи в застроената среда, като например зелени покриви, и дори проектирането на сгради, които имитират модели, открити в природата, като криви и фрактали. Изследванията, проведени с помощта на уреди за проследяване на погледа, показват, че хората са привлечени от такива форми, а Берман смята, че има нещо успокояващо в начина, по който мозъкът ни обработва естетиката на природата.

Утопията на Еванс, която се застъпва за самата природа, е доста подобна, като набляга на компактното застрояване, за да се сведе до минимум площта на градовете. „Примерният зелен град за мен би бил град, който е сравнително гъсто населен“, казва той. „Но зелените площи в него биха били силно свързани и изключително качествени и, което е изключително важно, силно достъпни за всички слоеве на обществото.“

Осъществяването на тези виждания няма да е лесно. Еванс казва, че е изключително трудно да се преоборудват съществуващите градове, за да отговарят на неговия идеал, и се съмнява, че новите градски райони ще бъдат изградени с оглед на подобна идея. „Не мисля, че нуждите от опазване на биоразнообразието имат достатъчно висок приоритет, за да се превърне това в реалистична перспектива“, казва той.

Но Рамасвами е по-оптимистично настроен. Тя отбелязва, че тенденцията за озеленяване на градовете вече е започнала, като посочва някои вдъхновяващи примери в САЩ, включително инициативата „Милион дървета в Лос Анджелис“ и амбициозна програма за озеленяване в Ню Йорк.

Това не е само феномен на богатия свят. През следващите десетилетия по-голямата част от градския растеж ще се случи в страните с по-ниски доходи. Миланският пакт за градска хранителна политика, който има за цел да увеличи градското градинарство по света, е подписан от 211 града, много от които са в Африка, Южна Америка и Югоизточна Азия. Създаденото през 2018 г. Министерство на екологията и околната среда на Китай превърна борбата със замърсяването в една от трите си критични битки, стимулирайки изграждането на паркове, зелени площи и коридори за дивата природа в много градове. Признаваме, че страните с по-ниски доходи са изправени пред много предизвикателства при изграждането на по-зелени градове, но те могат да се поучат от грешките, които вече са направени в градовете с по-стар растеж на Запад, казва Рамасуами. „В развиващите се градове има много възможности за устойчивост“, казва тя.smartoffice.bg

Озеленяване на градовете

Някои изследователи мислят за нови начини да накарат политиците по света да ценят повече природата. Биологът Гретхен Дейли от Станфордския университет в Калифорния е пионер в концепцията за екосистемните услуги като начин за оценка на ползите, които природата предоставя, и за отчитане на тези стойности при вземането на икономически решения. Заедно с Берман и други тя публикува през 2019 г. статия, в която очертава как този подход може да се използва, за да се определи цена на ползите за психичното здраве от природата в градовете. „Силният натиск върху градската земя означава, че трябва да инвестираме стратегически“, казва тя. Дейли е основала проекта „Природен капитал“, който предлага безплатни научнообосновани компютърни програми за насочване на такива инвестиции. „В момента се тестват софтуерни модули за здравето, които ще бъдат пуснати през първата половина на 2021 г.“, казва тя.

„Начинът, по който планираме градовете сега, ще повлияе на благосъстоянието на милиарди хора в бъдеще“

Но ще е необходимо нещо повече от политици, за да се повиши значението на градската зеленина. „Нуждаем се от гражданско движение“, казва Берман. Участието на общността гарантира, че различните културни и местни нужди ще бъдат задоволени, казва Рамасуами. „Искате въображението на хората в тези общности да мисли за собствена визия.“ 

В някои части на света това вече се случва: в икономически необлагодетелстваните фавели на Рио де Жанейро в Бразилия например се развива бурно движение за залесяване. Общият проблем обаче е, че хората не знаят за ползите от природата, казва Берман. „Учените трябва да работят малко по-усилено, за да излязат от кулата от слонова кост и да предадат посланието си“, казва той. „Важно е да се говори с общностите. Няма да се получи, ако се държим патерналистично.“

И не става въпрос само за знания: хората трябва да изпитат и ефекта, който градските зелени площи оказват върху чувството им за благополучие. „Ако можем да направим интервенции, при които да насърчим хората да опитат, тогава мисля, че те ще се съгласят“, казва Берман.

Ето защо пандемията може да се окаже толкова мощна сила за промяна. „Нашето планиране – днес и в бъдеще – ще повлияе на благосъстоянието на милиарди хора“, казва Дейли. И ако успеем да изградим отново по-зелени сгради, това ще създаде благотворен кръг. Неотдавнашни проучвания, проведени както в Китай, така и в Англия, установяват, че усещането за по-голяма връзка с природата прави хората по-склонни да възприемат положително екологично поведение. Ако това е така, тогава по-зелените градове не само ще подобрят психическото здраве на своите жители, но и ще насочат вниманието ни към нуждите на природата извън нашите градски джунгли.